Няма те
Съня ми ще откраднеш за пореден път
и ще се събудя пак, омаяна от твоите очи.
А в стаята ми снимките ти ще блестят,
окъпани във утринни лъчи...
Към изгрева, по навик, ще погледна,
като птица, щом напуска юг...
В мислите си в скута ти ще седна,
ще си представям, че си тук.
Ще прегръщам спомените наши
и ще целувам страстно самотата.
Мисълта, че те няма, винаги ще ме плаши,
но като че ли привикнах със тъгата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© С. С. Всички права запазени
