Няма те
Съня ми ще откраднеш за пореден път
и ще се събудя пак, омаяна от твоите очи.
А в стаята ми снимките ти ще блестят,
окъпани във утринни лъчи...
Към изгрева, по навик, ще погледна,
като птица, щом напуска юг...
В мислите си в скута ти ще седна,
ще си представям, че си тук.
Ще прегръщам спомените наши
и ще целувам страстно самотата.
Мисълта, че те няма, винаги ще ме плаши,
но като че ли привикнах със тъгата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© С. С. Все права защищены
