Будя се в съня си и крещя името ти,
следвам следите ти, но теб те няма завинаги,
остави ме сама да страдам
и сега без теб в безната пропадам.
Протягам двете си ръце
къде си, за да ме хванеш,
няма те, аз знам това много добре
но само надеждата ми остана.
Дишам а не знам защо,
сърцето сякаш не е мое,
кажи му някак си да спре
и разбере, че никога вече няма да бъде твое.