Това, което изпитвам към теб,
не мога да го опиша.
Няма думи във речника,
а и те са излишни.
Нямам вече и толкова въздишки,
не мога извън мислите си да прекрача
(просто нямам сили
да мисля за друго).
Толкова ми е трудно,
но мига ще запазя
и спомена - за тогава,
когато те обичах
и когато те нямах.
© Jivka Koleva All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
