Нямаме вече сезони
Във скъпата Родина
имаше сезони
и беше тя градина
със добри закони.
Но вече се разкапа
всичкото садено.
И гръмна, като тапа
мъртвото родено.
Че лятото го смачка
дъжд, че и градушка.
И май на всяка крачка
стана всичко шушка.
И есента сланяса
в празните буркани.
Реколта плесеняса
в складове - балкани.
А лятото замина
в чуждите държави
и вече във чужбина
квакат наште жаби.
А тук остана само
злата чужда зима.
И молим се през рамо
хляб поне да има...
© Никола Апостолов All rights reserved.
