Нямото

                                                    НЯМОТО

                                     То не говори, а само мисли, мисли

                                     минават зад изпъкналото чело...

                                     Не може да ги каже, въпреки че иска.

                                     Пък и едва ли някой ще го чуе.

                                     Защото то е просто нямо -

                                     природата така е отредила.

                                     Аз тайно някак му завиждам,

                                     дано да не попадне в говорилнята.

                                     Където всеки все напира

                                     да каже всичко и каквото може

                                     и никой никого не слуша.

                                     Настръхвам, много се тревожа.

                                     Защото в тази страшна суматоха,

                                     където всеки иска да пробие,

                                     по-сигурно за него няма

                                     от туй - да може да се скрие.