19 нояб. 2012 г., 22:27

Нямото

595 0 0

 

                                                    НЯМОТО

 

                                     То не говори, а само мисли, мисли

                                     минават зад изпъкналото чело...

                                     Не може да ги каже, въпреки че иска.

                                     Пък и едва ли някой ще го чуе.

 

                                     Защото то е просто нямо -

                                     природата така е отредила.

                                     Аз тайно някак му завиждам,

                                     дано да не попадне в говорилнята.

                      

                                     Където всеки все напира

                                     да каже всичко и каквото може

                                     и никой никого не слуша.

                                     Настръхвам, много се тревожа.

 

                                     Защото в тази страшна суматоха,

                                     където всеки иска да пробие,

                                     по-сигурно за него няма

                                     от туй - да може да се скрие.

                            

                                    

                                      

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Минчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...