О, пролетно чистене
О, пролетно чистене,
Три дена младите булки
как къщата чистят. Големите стаи
трепетно повтарят на прахосмукачка рева.
Чистене страшно! Дванайсти път
гъсти облаци пепел се стелят по масата нова.
И петънца оставят, и с лекета плескат.
Медикс подир Медикс! Сапун след сапун!
Наще момичета сочaт прахта пак
и викат: Е са та забърсах!
И на ново почват с чисти парцали,
и "Мистър Пропър" гръмовно въздуха разпали.
Прахът отговори с други вик: "Едва ли"!
И с нов дъжд от Медикс, сапун и вода
ръцете момински, оплескани с ръжда,
всяка гледа по-напред да застане,
със свойте пръсти нов парцал да захване.
Лекетата екнат! Прахолякът реве,
навсякъде се стелят леке след леке,
бързо цапа той, забърсват го завчас,
но пак се завръща. Ръцете момински
като лъвове бесни шетат наред
не сещат ни лекета, ни мръсотия, ни труд.
Прахът е отчаян. Момите са люти.
Три дни вече чистят, но никой не помага,
даже Мистър Пропър отчаяно бяга.
И брадският Медикс взе да издиша.
Нищо. Те ще паднат в тази киша без страх
кат шепа микроби под сянката на Доместос.
Облаците прах идват. Всички са нащрек.
Пореден прахоляк вече се разтлал.
Тогава Доместос, наший генерал,
ревна гръмоломно : Девойки млади,
изчистете стаите с тези нови парцали!
На вашата сила майка ви повери
кухнята, хола и банята дори!
При тези думи силни нашите девойки
очакват пепелта с парцалите бойки
напоени с препарат! О, санитарен полуден!
Момите намират верото тогаз.
Половината липсва, но какво от това.
Метлата се пречупва, но очите им блестят
от сладката радост, че всички стаи ще светнат завчас
и всички ще ахнат щом в къщата влезнат,
ще почнат с хвалбите щом отворят врати.
"Семейството цяло иска да ви благодари!"
Тая къща голяма е, но те ще ни съзрят,
ако се откажем. Да изперем по-добре!
Няма вече веро. Има Хекатомба!
Всяка гъба меч е, всеки парцал - бомба,
със всеки сапун - удар, всяка душа - плам,
колко пот и нерви изчезнаха там.
"Грабвайте метлата" някои се изкряска
и дрехите мръсни хвръкнаха завчаска
като демони черни в пералня се въртят,
катурят се, удрят се, но са чисти пак!
И петната тръпнат друг път невидели
дрехите да са чисти и толкова бели.
А килима се цапа с демонски вик...
Чистенето се превърна в миене с Блик.
Момите наши, като скали твърди,
с прахосмукачката чистят мръсотийте дърти
и хвърлят се с песни да чистят пепелта
макар да знаят, че пак ще е там сутринта.
Но вълни по-нови от прахоляк и петна
цапат и плескат наново чистата стая.
И още миг ще се откажат наще моми.
Но изведнъж майка им пристига с нови метли.
---------------------------------------
И днес йощ бабата щом мохабет захваща
спомня си за това чистене, разказва наща,
за славата му дивна като някой ек,
на всичко що види - било животно или човек!
© Слави Комитов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря! Радвам се, че ви харесва.
-
Определено си оригинален!
-
Ами аз лично се чувствам много добре, ако накарам някой да се усмихне. И между другото, след запознанство българите не минаваме на "ти", а на бира. :D
-
Слави, понеже и аз съм в същата "зелена" категория,рязко преминавам на " ти". Готин стих...и въпреки това, повече ме впечатлява идеята,с която е написан!
-
empousa5 (Електра), ей така просто си ми хрумна преди доооста време, когато бях млад и зелен (БА - сега съм само зелен :D), в опит да накарам едно момиче да се усмихне.
-
Интересно!
-
Как така "О,Шипка" успя да ви вдъхнови по този начин?!?!)))
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
