О, Вдъхновение...

О, Вдъхновение,

пред теб изпадам в дълбоко недоумение, 

​​​​твоят глас е моето душевно спасение...

Не излизай никога

през моята врата,

устрой си дом вечен, свещен

във моята душа...

​​​​​​

Когато помисля си за теб,

във мен запалва се искра.

Ти си в нощното небе 

една ярко светеща звезда...

Ти идваш при мен винаги,

когато съм тъжна и сама

и напомняш ми 

за дългият път към вечността, 

за Любовта ,за красотата на Живота,

ти във него си чудесна,

безкрайно красива нота...

Вдъхновение, ти даваш криле 

на всички творци,

и изпълваш ги с удивление, 

пламък в живота им си ти...

Бог частица от себе си 

чрез теб за нас дарява,

за да може Той Творецът 

все повече да ни вдъхновява 

да творим и чрез творчеството

до Него да се доближим...

Вдъхновение, 

ти си огнена стихия,

чрез теб се доближаваме до

Божествената Магия...

​​​