Обещай!
Тази нощ
пак вина ме прегръща.
Виж сега как
в сълза ме превръща.
Само теб пак защо ли те няма?
Чувство си! Чувство страшна измама...
Стой далеч!
Нека ти
да не си
сдържан дъжд на безмилостна буря,
късче лед от бездомна луна.
Някой ден с две ръце прегърни ме!
Прошепни само... моето име!
Нов живот
в този свят
ще открие
Любовта и
ще иска да стигне далеч.
Ала днес тебе още те няма.
Чувство си! Чувство страшна измама...
Приближи!
Нека ти
да не си
миг, откраднал на вяра покоя,
нежността със лъжи сътворил.
Някой ден в две ръце ще се скрия.
Тази нощ ще превърнем във дим!
Обещай!
Обещай!!
Обещай!!!
Вятърът в сърцето на бурята
да не носи вече солени сълзи.
Обещай!
Път прииждащ от някъде,
спомени обещай и твори.
А дъждът нека впива
сладки пръски в земята.
Да омекне пръстта.
С много обич
плод да роди...
Много отдавна Ти
ме превърна в очакване
и запрегръща... виновните дни.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
