inn4etoo (Инна)

Стая 🇧🇬

Стаята - спомен
е същата почти.
Прашасали мебели -
в средата
куп мечти. ...

inn4etoo

Poetry

2014-02-14T11:11:56+02:00 694

Разкъсай ме 🇧🇬

Сложи ръце на кръста ми - отново -
стискай ме до счупване... да крещя от болка.
Разяждай кожата ми с целувки от олово -
като хищник разкъсай ме... до кокал.
После впий нокти в лицето, ...

inn4etoo

Poetry

2012-05-13T14:23:00+03:00 858

Очите ми умираха 🇧🇬

Очите ми са пеперудени крила,
издраскани и разпилени от дъжда.
Рисуват стъпки и счупени стъкла,
вкопчени в последния ден на есента.
А споменът ще ги преследва като сянка - ...

inn4etoo

Poetry

2011-12-13T06:26:25+02:00 899 5

Тя издишаше ангели 🇧🇬

Тя просто издишаше ангели,
нощем, когато всичко е мъртво.
Но не беше глупава - не вярваше в мечтатели,
бягаше от себе си, преди да се е съмнало.
Обичаше да прави любов... с дъха си ...

inn4etoo

Poetry

2011-08-01T08:33:40+03:00 958 1

Забраних си... да умирам 🇧🇬

Отдавна с тебе станахме затворници
в килия, пълна със съблазън и грях.
А денем сме по-мъртви дори от покойници,
разстреляни не с куршуми, а с думи от кал.
И всеки път анорексично отслабвах, ...

inn4etoo

Poetry

2011-01-30T21:29:20+02:00 1.1K 2

Обещание 🇧🇬

Затварям очи и броя до девет,
а когато ги отворя, ти ще си пред мен.
Такъв, какъвто те измислих в неделя
в спрялото време на пустия ден.
Тогава обещах да те обичам, ...

inn4etoo

Poetry

2010-10-17T20:26:12+03:00 984 2

Изгубена 🇧🇬

Само в съня си мога да плача,
а когато те няма - съм като малко дете.
Омръзна ми да съм олицетворение на тишината.
За Коледа пак... ще си поръчам сърце,
което набързо да мога да разбия. ...

inn4etoo

Poetry

2010-08-21T16:38:33+03:00 877

Моят август 🇧🇬

В моя август няма жарко слънце,
а студът превръща очите ми в лед.
Сковава всяко топло зрънце,
което, преди време, миришеше на мед.
Дърветата болезнено са побелели, ...

inn4etoo

Poetry

2010-07-25T22:54:52+03:00 1.1K 3

Чифт криле са ми нужни, за да дишам 🇧🇬

Чифт криле са ми нужни, за да дишам
и едничко парченце свобода.
Тогава съм себе си и мога да пиша
как преобръщам до ново деня.
А той е пълен с червено-черни калинки, ...

inn4etoo

Poetry

2010-05-09T19:33:57+03:00 848 1

Разпиляна... от отричане... 🇧🇬

Разпилях стъпките си в тъмното,
не исках никой да тръгва след мен.
Но обичах светлината, бях родена по съмнало,
а с виковете си направих ден...
и в него исках все да пиша - ...

inn4etoo

Poetry

2010-04-18T19:54:13+03:00 1.1K 4

... за да забравя... 🇧🇬

Пак сънувам кошмари...
без дори да съм затворила очи...
А в главата ми, като пиянства големи,
блъскат се две назъбени луни...
Краката ми пак са неприлично разтворени, ...

inn4etoo

Poetry

2010-04-04T17:33:49+03:00 1.1K 3

Скитница 🇧🇬

Устните ми станаха грапава повърхност,
върху която не може да забиеш дори пирони.
Няма и следа от предишни топли чувства,
откакто ти си тръгна, станаха бездомни...
... и не помня вече откога не са обичали?! ...

inn4etoo

Poetry

2010-03-14T18:04:38+02:00 813 3

... когато вали... 🇧🇬

Стъпките ти отекват по мокрите капчуци,
разпилявайки думите, които помнех за обичане.
Но от толкова чакане, повярвах на заблудата,
че ще се върнеш... отново по съмване...
за да мога да усетя близостта ти, ...

inn4etoo

Poetry

2010-02-28T18:28:12+02:00 897 2

... защото ми е трудно да продишам... 🇧🇬

... отново разпилях душата си
в море от хиляди остри карфици.
Не събирам даже мислите в главата си,
вчера някой върза ги... с белезници...
... очите ми от самота кървяха, ...

inn4etoo

Poetry

2010-02-14T17:02:09+02:00 921 3

Трудно е да бъдеш птица 🇧🇬

... сега съм само шепа счупени криле,
разпилени и до болка изгнили.
Защото отдавна отучих се да прегръщам с ръце,
издрани са, но и никога не са били обичани.
Вече ми омръзна да съм птица, ...

inn4etoo

Poetry

2010-01-24T17:47:43+02:00 1.1K

Очите ми нямат зеници... 🇧🇬

В очите ми вече няма зеници,
изтекоха като отровен живак.
Не че преди се виждаха, криеха се като мишки,
гонени от най-лудия глупак.
В очите ми вече няма ириси, ...

inn4etoo

Poetry

2010-01-03T19:57:06+02:00 1K 2

... понякога забравям... че си минало... 🇧🇬

... понякога си спомням колко много те обичах
и капят от очите ми сълзи...
Името ти хиляди пъти до втръсване изричах,
а ти живота ми изпепели...
... понякога искам пак да ме прегърнеш - ...

inn4etoo

Poetry

2009-11-21T22:14:46+02:00 940 1

Чистилище 🇧🇬

Душата ми вече не е хранилище,
пометна някъде към края на януари.
Оттогава започна да прилича на чистилище -
изхвърля всички ненужни товари.
Не зачена отново. Нищо, че не се пазеше. ...

inn4etoo

Poetry

2009-09-27T17:40:21+03:00 843 1

Бяхме... 🇧🇬

В корема ми се гонят пеперуди,
заченати от твоето гъделичкане.
Но не правихме любов - бяхме луди,
не ставахме дори и за обичане.
И трудни бяхме - причинявахме си болка, ...

inn4etoo

Poetry

2009-09-20T21:12:20+03:00 823 2

В неделя двойно повече боли... 🇧🇬

Тази нощ кръвта е сладко-кисела
и ухае на диворастящи къпини.
Болката във вените все повече засилва се,
обрасла е цялата с бодили.
И търсех стъпките си, оцветени в лилаво, ...

inn4etoo

Poetry

2009-07-30T12:31:37+03:00 906 1

Разстрелях те... 🇧🇬

Тази нощ е мой ред да стрелям
с оръжие от двайсти калибър.
Не ме е страх, че ще ме чуе безоката Неделя,
но заедно с теб аз няма да умирам.
Прицелих се в твоите две мишени, ...

inn4etoo

Poetry

2009-06-16T23:59:06+03:00 985 7

Не ме търси... Свобода съм! 🇧🇬

Не ме търси
в песента на птиците,
отдавна скрих се
в тишината.
Не искам ...

inn4etoo

Poetry » Blank verse

2009-05-08T11:07:23+03:00 1.6K 4

На глас (не) мога... да обичам 🇧🇬

На глас името ти няма да изричам -
от говорене съм цялата в рани.
Стига с тази нежност.
Дълго време я отричах -
от толкова прегръщане ...

inn4etoo

Poetry

2009-05-03T21:02:14+03:00 911 1

Заших самотата си... 🇧🇬

Заших самотата си.
Отляво.
Не исках да остана
завинаги сама.
С върха на иглата ...

inn4etoo

Poetry » Blank verse

2009-04-26T16:36:27+03:00 1.5K 3

Дарая, защо уби звездите?! 🇧🇬

Ех, малка моя,
защо не повярва в чудесата,
които ти разказвах,
докато
те приспивах ...

inn4etoo

Poetry » Blank verse

2009-03-08T17:15:01+02:00 1.1K 5

Фалшиво 🇧🇬

Фалшиви сме, сякаш направени от стъкло
и прикриваме чувствата човешки.
Живеем в заблуда и лъжа,
не се учим от направените грешки.
Кои сме всъщност? Помним ли още? ...

inn4etoo

Poetry » Civic

2009-01-28T17:01:34+02:00 953 1 2

Не, не живея! Горя! 🇧🇬

Животът ми е
шепа съчки
от неразпалени
огнища,
но протегнеш ли ...

inn4etoo

Poetry » Blank verse

2009-01-11T17:58:19+02:00 1.2K 7

... Девет грама самота... 🇧🇬

Претеглих самотата си.
Точно девет грама.
Само тя остана ми след теб.
Трудно е чувствата си да разкрия,
цялото сърце сковано е от лед. ...

inn4etoo

Poetry » Blank verse

2008-11-30T16:51:17+02:00 1.5K 2

♪♪♪ “Eine kleine Nachtmusik” / не по Моцарт♪♪♪ 🇧🇬

Чу ли как
музиката
разцепи тишината,
идваща от онова
пиано... ...

inn4etoo

Poetry » Blank verse

2008-11-12T10:15:47+02:00 1.1K 4

За да мога... да убия... 🇧🇬

Такава съм.
Каквато ти ме създаде.
Студена.
Ледена.
Опорочена. ...

inn4etoo

Poetry » Blank verse

2008-10-29T21:54:40+02:00 1.6K 4

(Не)Романтична 🇧🇬

Съжалявам! Не съм романтична!
И не се впечатлявам от обикновените неща.
Такава съм! На моменти дори ексцентрична.
Живея по неписани правила.
Луда съм. Понякога. Но това не пречи. ...

inn4etoo

Poetry

2008-10-26T19:41:28+02:00 1.6K 2

Бях (Дете)! 🇧🇬

В очите им завинаги ще остана дете -
малко, беззащитно, наивно!
Но омръзна ми вече да ме наричат "Хлапе",
аз пораснах! Не е ли очевидно!
Постепенно променях се! ...

inn4etoo

Poetry

2008-09-17T12:06:16+03:00 860 2

Твоя 🇧🇬

Ти поиска ме - и твоя бях,
оставяйки всички чувства и мечти.
Но да бъда себе си, съжалявам, не успях!
Аз научена съм да обичам. Истински!
Всяка вечер тялото ми притежаваш, ...

inn4etoo

Poetry » Love

2008-07-30T11:14:06+03:00 914 1

"Принцеса (на самотата)" 🇧🇬

Принцеса ли?!? Не, не съм такава!
Макар да израснах горе, на кулата сама!
На чудеса не вярвам, в реалността живея,
всеки мой миг изпълнен е със самота...!
*** ...

inn4etoo

Poetry

2008-07-10T11:08:13+03:00 980 4

Кукла 🇧🇬

... Оказа се, че съм с душа -
напук на всички, които мислеха ме за безчувствена!
И аз като другите понякога греша,
и аз плача, не съм изкуствена...
... Сърце си имам, ...

inn4etoo

Poetry

2008-05-19T07:16:26+03:00 972 4

Тя 🇧🇬

Гледам как бавно си отива,
не оставя след себе си никаква следа...
Не знаех, че като другите и Тя можела да умира,
но, ето, днес сбогувам се с Любовта...
Чашата с Отрова до дъно е изпила, ...

inn4etoo

Poetry » Love

2008-02-25T18:48:33+02:00 1.1K 5

Грешница 🇧🇬

Изкупих греховете си с мълчание,
не исках вече да съм грешната жена;
реших да изтърпя това наказание,
за да мога после пак да почувствам любовта.
Не исках вечно аз да бъда в прегрешение, ...

inn4etoo

Poetry

2008-02-09T22:25:04+02:00 948 4

Смърт 🇧🇬

Тъмнина...
мрак...
пепел...
самота...
Нощ... ...

inn4etoo

Poetry

2008-01-30T08:36:59+02:00 856 1

Любов ли е, когато... 🇧🇬

Любов ли е, когато страдаш,
когато плачеш за любим човек,
но Той за чувставата ти не подозира
и разбива твоето сърце?
Любов ли е, когато давиш се ...

inn4etoo

Poetry

2008-01-08T08:19:30+02:00 1.8K 3

Счупих се 🇧🇬

Счупих се, на хиляди парчета разпилях се,
от мене нищо вече не остана...
Няма ме, с пепелта прикрих се,
от самота цялата съм скована...
Като снежинка бързо стопих се, ...

inn4etoo

Poetry

2007-12-22T10:11:27+02:00 944 4