Ти остана там с писък на уста,
страхувайки се, че няма да чуя.
От очите ти търкулна се сълза,
гълтайки въздушната струя.
И с поглед ранен изрече лъжа...
Знаеше, че няма да се върна родом,
защо не пожела целувка, за сбогом?
За изстиналите ми устни е късно сега...

Тръгнах на фона на картина залезна,
забравяйки за влюбените в мене очи.
Оставих само обещание, дума празна,
изчезвайки из попътни черни мъгли.
Да се върна при теб с годежна брошка...
Сега в одеждите на своите грешки облечен,
останах само с викът си далечен,
чуй го, той те моли за прошка...