Студени улици пресичат паметта,
кръстовищата светят във червено,
но спомените – призраци в нощта,
промъкват се дори на забранено.
И стари гласове нахлуват в мрака,
със болка ли, със горест ли са пълни?
Една Снежанка там, на ъгъла те чака,
но ти сънуваш и не можеш да я зърнеш.
Събуждай се и тичай подир нея,
обичай я преди докрай да се смали!
Ще чуеш ангели за теб да пеят,
а вън обезболяващ сняг ще завали.
© Рада Димова All rights reserved.
А иначе - въздействащ стих, както винаги!!