Обич!
Обичта, ще кажете, че е клише
и може би ще бъде именно така,
но винаги едно писмо в шише
ще пускам във морето със ръка!
И вярвайки, че тя ще го открие,
това чувство всеки ден ще ме зове,
намирайки го, тя ще се прикрие,
засрамена, с подмокрени нозе.
Да видя аз тогава нейното лице,
учудено, със жива младост,
погалил бих я с нежност на перце,
целунал бих я с жизнерадост!
И плувайки тогаз през океани,
в съзнанието мое бих родил
купища от хорските закани,
и човек от обич океаните изпил!
© Любослав Костов All rights reserved.
