Понякога е трудно да прикривам
тъгата в моите очи.
Обръщам се и сълзите си изтривам,
но болката във мен бучи.
Не искам никого да наранявам
заради изгубеното ми сърце.
Лъжа и понякога успявам
да сложа красивата усмивка на лице.
Надявам се, че всичко ще отмине,
ще забравя спомена за теб.
Само моля ти се, спри ме,
ако протегна пак ръка към теб.
© Мария Величкова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
