Понякога е трудно да прикривам
тъгата в моите очи.
Обръщам се и сълзите си изтривам,
но болката във мен бучи.
Не искам никого да наранявам
заради изгубеното ми сърце.
Лъжа и понякога успявам
да сложа красивата усмивка на лице.
Надявам се, че всичко ще отмине,
ще забравя спомена за теб.
Само моля ти се, спри ме,
ако протегна пак ръка към теб.
© Мария Величкова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
