Понякога е трудно да прикривам
тъгата в моите очи.
Обръщам се и сълзите си изтривам,
но болката във мен бучи.
Не искам никого да наранявам
заради изгубеното ми сърце.
Лъжа и понякога успявам
да сложа красивата усмивка на лице.
Надявам се, че всичко ще отмине,
ще забравя спомена за теб.
Само моля ти се, спри ме,
ако протегна пак ръка към теб.
© Мария Величкова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
