Dec 2, 2016, 12:07 AM

ОБИЧ

  Poetry » Love
1.1K 1 2

 

 

           ОБИЧ

 

Тихо ми шепне нощта.

Гали ме нежно с гласа ти.

Идва при мен с обичта,

скрита дълбоко в съня ти.

 

Няма закон за това!

Никой не го е измислил!

Как да обичаш стрела,

литнала в облаци чисти...

 

Как да избягаш далеч,

дето стрелата я няма...

Там да намериш човек,

който обича за двама...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...