May 28, 2025, 6:10 PM

Обич

  Poetry » Love
294 2 1

ОБИЧ

Не искам мигът ни да свършва.

Слънца сме над новия ден.

От тебе страха ще избърша

и пак ще се гушнеш при мен.

 

Очите ти гледам красиви.

Как нежно говорят ми те...

В безкрая сме още щастливи -

за мен се превърна в дете!

 

И здрачът се чувствен прокрадва.

Любовните думи шептим.

Душата на обич се радва -

до края така ще летим!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Шопов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....