Jan 28, 2015, 11:30 PM

Обич далечна

  Poetry » Love
647 0 5

А ти дали ще си щастлив?

Когато си далеч от мен.

Когато няма кой да те потърси

със звънливо - моето гласче.

 

Да! Ти ще бъдеш винаги

край мен и моите мисли.

В тревичките, пътечките.

Така е! И аз това го знам.

 

Но всичко с теб бе толкова

истинско, красиво, мило.

А аз до теб, обичана с усмивка,

щастлива и обичана жена.

 

Спомените ще ме топлят пак.

А аз ще знам, че и ти ме помниш,

годините с обич преживяни

и всеки миг, споделен бе с теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Младен, Стойна, Анастасия, благодаря, че сте ме прочели ! Желая Ви хубава и сбъдната любов !
  • Любовно стихотворение - в миговете на раздялата. След нея остава споменът, а него никой не може да ни го отнеме.
    Добре е,когато този спомен ни връща към най-хубавите мигове в живота ни!
    Поздрав за талантливо сътворената творба! Ведър ден!
  • Никой не може да ни отнеме преживяното, Елена. Паметта е вълнолом срещу вълните на времето, които без нея биха ни взели всичко. Във всяка любов има безсмъртен елемент и елементи, които са част от ситуационна система - типови сценарии на раздяла и разочарования. Тези последните е безсмислено да си спомняме, но безсмъртният елемент нека пребъдва.
  • Благодаря, че си ме прочел Младен !Но когато ти се хвалят, че ще те оставят то спомените от изживяното ако си го преживял от сърце няма как да ти ги вземат. Поне аз така мисля.
  • Има нещо, което остава да напомня за всяка отминала любов, индивидуално - като пръстов отпечатък.
    Добре си се сетила, Елена!

    Поздрав!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...