28.01.2015 г., 23:30

Обич далечна

651 0 5

А ти дали ще си щастлив?

Когато си далеч от мен.

Когато няма кой да те потърси

със звънливо - моето гласче.

 

Да! Ти ще бъдеш винаги

край мен и моите мисли.

В тревичките, пътечките.

Така е! И аз това го знам.

 

Но всичко с теб бе толкова

истинско, красиво, мило.

А аз до теб, обичана с усмивка,

щастлива и обичана жена.

 

Спомените ще ме топлят пак.

А аз ще знам, че и ти ме помниш,

годините с обич преживяни

и всеки миг, споделен бе с теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Младен, Стойна, Анастасия, благодаря, че сте ме прочели ! Желая Ви хубава и сбъдната любов !
  • Любовно стихотворение - в миговете на раздялата. След нея остава споменът, а него никой не може да ни го отнеме.
    Добре е,когато този спомен ни връща към най-хубавите мигове в живота ни!
    Поздрав за талантливо сътворената творба! Ведър ден!
  • Никой не може да ни отнеме преживяното, Елена. Паметта е вълнолом срещу вълните на времето, които без нея биха ни взели всичко. Във всяка любов има безсмъртен елемент и елементи, които са част от ситуационна система - типови сценарии на раздяла и разочарования. Тези последните е безсмислено да си спомняме, но безсмъртният елемент нека пребъдва.
  • Благодаря, че си ме прочел Младен !Но когато ти се хвалят, че ще те оставят то спомените от изживяното ако си го преживял от сърце няма как да ти ги вземат. Поне аз така мисля.
  • Има нещо, което остава да напомня за всяка отминала любов, индивидуално - като пръстов отпечатък.
    Добре си се сетила, Елена!

    Поздрав!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...