28.01.2015 г., 23:30

Обич далечна

648 0 5

А ти дали ще си щастлив?

Когато си далеч от мен.

Когато няма кой да те потърси

със звънливо - моето гласче.

 

Да! Ти ще бъдеш винаги

край мен и моите мисли.

В тревичките, пътечките.

Така е! И аз това го знам.

 

Но всичко с теб бе толкова

истинско, красиво, мило.

А аз до теб, обичана с усмивка,

щастлива и обичана жена.

 

Спомените ще ме топлят пак.

А аз ще знам, че и ти ме помниш,

годините с обич преживяни

и всеки миг, споделен бе с теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Младен, Стойна, Анастасия, благодаря, че сте ме прочели ! Желая Ви хубава и сбъдната любов !
  • Любовно стихотворение - в миговете на раздялата. След нея остава споменът, а него никой не може да ни го отнеме.
    Добре е,когато този спомен ни връща към най-хубавите мигове в живота ни!
    Поздрав за талантливо сътворената творба! Ведър ден!
  • Никой не може да ни отнеме преживяното, Елена. Паметта е вълнолом срещу вълните на времето, които без нея биха ни взели всичко. Във всяка любов има безсмъртен елемент и елементи, които са част от ситуационна система - типови сценарии на раздяла и разочарования. Тези последните е безсмислено да си спомняме, но безсмъртният елемент нека пребъдва.
  • Благодаря, че си ме прочел Младен !Но когато ти се хвалят, че ще те оставят то спомените от изживяното ако си го преживял от сърце няма как да ти ги вземат. Поне аз така мисля.
  • Има нещо, което остава да напомня за всяка отминала любов, индивидуално - като пръстов отпечатък.
    Добре си се сетила, Елена!

    Поздрав!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...