Обичам те, звездицe,
в необятното небе.
Моя светеща паричка,
мое ангелско сърце.
В облачето нежно спиш
и нещо нежно ми шептиш.
Сънуваш ли ме, обич моя?
С коси от лунна тишина.
Обричаш ми се, сладост моя,
и следва блян и самота.
О! Аз роб съм на тази прелест,
бяла плът.
И сенки се опитват пътя ни да разделят!
© Димитър Павлов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
