На Ивка
с много топлина
Ти спомняш ли си рокличката твоя -
бе снежнобяла с точици червени?
Тогава беше малка, мила моя.
Едва прохождаше по него време.
Усмихнато човече с опашлета,
клатушкащо се, с няколко лунички,
с два любопитни въглена - очета
(прикътала съм миговете, всички).
Намерих я случайно, домиля ми.
Плата притиснах с обич към гърдите. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up