Обич на точки
На Ивка
с много топлина
Ти спомняш ли си рокличката твоя -
бе снежнобяла с точици червени?
Тогава беше малка, мила моя.
Едва прохождаше по него време.
Усмихнато човече с опашлета,
клатушкащо се, с няколко лунички,
с два любопитни въглена - очета
(прикътала съм миговете, всички).
Намерих я случайно, домиля ми.
Плата притиснах с обич към гърдите.
В подобна рокля с точки дъщеря ти
за теб ще украсява нявга дните.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанет Велкова Всички права запазени
)
