Изгряват тихо перлени звезди,
а нощ и ден омайно се обичат,
въздъхват нежно ангелски очи
и океани с пламъци си сливат.
Под плаващите сенки на нощта,
душа в душа, ръка в ръка се вплитат
и двама млади тръпнат във дъжда -
от любовта безплътна да опитат.
Сърцата им се любят мълчаливо,
а устните се вплитат в страстен танц,
телата им треперят в дива лудост,
а капките ги скриват в морски диамант.
© Радосвета Петрова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
