Обичах те във слепия ти устрем,
от моето сърце опиянен,
когато във напуканите устни
вля вярата ми в утрешният ден!
Обичах те във нощната забрава
на слънчевия пир на есента,
когато без да искаш, изостави
мен и любовта.
Обичах те дори когато
разкъса нишките на мрака
със помощта на светлината,
а после пред света заплака...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up