Обичай ме без обожание!...
Не искам любовта ми да тежи.
Тежи това далечно разстояние,
в което ти ужасно ме болиш,
от липсата на допир с обожание...
Аз знам, че трябва просто да заглъхна.
Обичам те, разбира се! Горя!
До този ден, когато ще издъхна,
щастлив, че точно ти си ми Жена!...
Тогава с две ръце ще ме помилваш.
И други две ръце ще те погалят.
То вече, тъй пораснало и силно –
детето ни, родено с любовта...
Но твърде рано е за тази смърт.
Очаквай ме и ти, за да се случим!
Възраждам се. Дъхът ми сякаш пръв,
да вземеш с твоя дъх в безброй целувки.
Не искам любовта ми да тежи.
Да – знам, че задушавам със внимание...
Ти все към мен, и все към мен върви!
Обичай ме, дори без обожание...
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
