Обичай ме, съдба
Не помня откога не съм се смяла
без страх, че тайно готвиш ми капан.
Не помня откога не съм играла,
тъй както само аз си знам.
Не помня откога не съм целувана,
любовни думи никой не мълви.
Така ми липса любовта бленувана,
не знаеш колко много ме боли.
Съдба, защо си с мен така жестока,
плесници получавам всеки ден.
Повярвай ми, на всичко съм готова,
за да си по-добра към мен.
Готова съм през всичко да премина
с изкуствени крила да полетя.
Със нокти да изровя аз пъртина.
Но моля те, обичай ме, съдба!
© Бояна Драгиева All rights reserved.
