Обичал ли си някога така
с благодарност към yotovava, чието стихотворение "Една жена" ме вдъхнови.
Обичал ли си някога така,
че сладка лудост в тебе да узрее,
една целувка да взриви света
и тишината да е пълна с Нея,
да те разплитат погледи и пръсти,
от теб самия да те разсъбличат,
от живия ù извор да възкръсваш,
по Нея като струя да потичаш,
да си реката, дето Я изпълва
и мостът, който свързва бреговете,
а Тя във теб дълбоко да покълва
с мощта на дъб и крехкостта на цвете,
да те засища, а да нямаш сита
и още повече да пожелаваш,
като светулка в теб да бъде скрита,
като стихия да те разпилява,
да си смирен, защото е огромна,
и по-голям - защото е любов,
да Я извайваш в святост на икона,
а Тя да е и грях, и благослов.
Обичал ли си някога така...
© Христина Мачикян All rights reserved.
