Обичам!
Обичам!
Безусловно!
Безотказно!
Различностите твои неброими,
спокойствието - крайно безобразно
и доводите ти непоклатими,
с които всеки зреещ спор пресичаш
и заковаваш гледната си точка...
Обичам!
Начина, по който ме обичаш,
страстта, която не търпи отсрочка
и нежността, излята ураганно...
Обичам те!
Във утрото си ранно,
когато изтощена до отмала
в прегръдката ти мъжка се потапям...
Обичам!
Чувствената струна, затрептяла
в гласа ти, от която се разтапям...
Обичам!
Ласките по голата ми кожа,
докато бавно в мрака дрехите събличам...
Такъв един - безумно невъзможен -
аз безусловно и несекващо - Обичам!
(Непоносим във свойта мъжка хаотичност,
обичан в тази същностна различност...)
© Магдалена Василева All rights reserved.
