Обичам бяло
Обичам бяло -
концентрат от слънцето,
на светлината зрънцето
и почти цветът на тялото.
Във бялото обличам мойте мисли,
обрулените склонове
и мръсни, сиви къщи.
Към всички начумерени лица
изпращам светъл лъч,
но всичко се превръща изведнъж
във бял хартиен лист.
Изчезват шарките на есента
и пролетно зелено се не вижда.
Във хубав летен ден
заслепяващата белота
ума и тялото ми завладява.
Ще върна в моя свят
дъгата пъстроцветна,
без срам и свян
ще върна всичките любови.
Оставям бялото на мислите безгрешни,
а другото са белите окови.
© Людмила Игнатова All rights reserved.
