Летя по пътя на мислите,
бягам от покоя на деня,
за да почувствам силата,
да върна прежния ритъм
на бурята в чувствата.
Нуждая се от тях като от
въздуха и кислорода в него -
от цялото богатство
на тревогата и радостта,
на болката и силата,
на примирението и лудостта,
на тишината и гърменето,
които нося в цялата си същност.
Обичам да летя.
© Красимира Марулевска All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
