Сред тази буйна, гъста степ,
сърцето ми бленува само теб.
И приближиш ли се до мен с протегнати ръце,
ще те благословя: обичам те.
Поздравиш ли ме с твоя слънчев смях,
знам - ще изчезне моят силен, детски страх,
ще сграбча с трепет твоето сърце
и тихо ще мълвя: обичам те.
Дадеш ли ми едничък поглед обичлив,
ще знам, че животът ми ще е щастлив.
А посрешнеш ли ме с безизразно лице,
ще ти прошепна пак: обичам те.
© Далия All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
