Сред тази буйна, гъста степ,
сърцето ми бленува само теб.
И приближиш ли се до мен с протегнати ръце,
ще те благословя: обичам те.
Поздравиш ли ме с твоя слънчев смях,
знам - ще изчезне моят силен, детски страх,
ще сграбча с трепет твоето сърце
и тихо ще мълвя: обичам те.
Дадеш ли ми едничък поглед обичлив,
ще знам, че животът ми ще е щастлив.
А посрешнеш ли ме с безизразно лице,
ще ти прошепна пак: обичам те.
© Далия All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
