Обичам те
Обичам те... красиво е, нали?
Макар и да не можем да се имаме,
с години любовта ще отлежи
и пак ще ни омайва като виното.
И пак ще се открием в пролетта,
в лъчите на умиращите залези,
в очите на усмихнати деца
и беглите следи по тротоарите,
във сънища, изплетени от дим,
по устните ни думи ще се срещат
преди да се целунат призори
отлитайки в простора...
не усещаш ли?
Живеем по ръба на пропастта,
а мислите са пориви за случване,
ръката ти дори и да ме спре –
сърцата ни отдавна са научили,
че щом обичаш – значи си се дал,
а пътищата вече са изминати -
във моята душа си заживял
приемам те, обичаща, завинаги...
© Деси All rights reserved.
