melian4eto
77 results
Като въздишка ще се отделя от теб
в пространството между звездите,
ще се превърна в малка капка лед,
замръзнала в студа на дните.
И ще те търся сред милион звезди, ...
в пространството между звездите,
ще се превърна в малка капка лед,
замръзнала в студа на дните.
И ще те търся сред милион звезди, ...
580
2
3
Когато се срещнем, ще видиш в очите ми
цялата обич на тази земя.
Когато се срещнем и галиш сълзите ми,
ще знаеш без тебе какво съм била.
Когато се срещнем, ще пием мълчание - ...
цялата обич на тази земя.
Когато се срещнем и галиш сълзите ми,
ще знаеш без тебе какво съм била.
Когато се срещнем, ще пием мълчание - ...
534
1
3
Животът изтича през ръцете ти.
Улови ли мига?
Усети ли кой си?
Тук, сега, не там и утре...
Хвана ли го за косите, ...
Улови ли мига?
Усети ли кой си?
Тук, сега, не там и утре...
Хвана ли го за косите, ...
605
Можехме да създадем нещо прекрасно,
но ще останем недовършени,
като откраднатите целувки в мрака
като прегръдките, които не се сбъднаха
като децата ни, които не се родиха. ...
но ще останем недовършени,
като откраднатите целувки в мрака
като прегръдките, които не се сбъднаха
като децата ни, които не се родиха. ...
433
2
2
Днес вдигнах поредната стена
на пътя между мен и тебе.
Душата ми се сгуши във сълза,
и потече безутешно към Вселената.
Към звездите на нощното небе, ...
на пътя между мен и тебе.
Душата ми се сгуши във сълза,
и потече безутешно към Вселената.
Към звездите на нощното небе, ...
749
2
6
Безмълвна съм, но моля те ела!
Аз три пъти на ум ще те изричам.
Товарът ми е цялата земя,
а в този миг съм малкото момиче –
безсилно и уплашено в калта, ...
Аз три пъти на ум ще те изричам.
Товарът ми е цялата земя,
а в този миг съм малкото момиче –
безсилно и уплашено в калта, ...
985
8
14
Да ми липсваш, така да ми липсваш...
А душата ми тихо кърви.
Вечерта ни нашепва за истини,
под гърдите ми нещо боли.
Да те искам, така да те искам, ...
А душата ми тихо кърви.
Вечерта ни нашепва за истини,
под гърдите ми нещо боли.
Да те искам, така да те искам, ...
397
2
4
Градът е сякаш мое огледало -
понякога копнежен и красив,
понякога забулен в наметало,
понякога навъсен и бодлив.
И стаята е все по-често тиха, ...
понякога копнежен и красив,
понякога забулен в наметало,
понякога навъсен и бодлив.
И стаята е все по-често тиха, ...
572
8
Не е лесно да бъдеш щастлива, нали?
Да си майка, съпруга и все пак жена.
Да превръщаш в любов уморените дни
и да носиш с усмивка прикрита тъга.
Да отваряш душата си в всеки момент, ...
Да си майка, съпруга и все пак жена.
Да превръщаш в любов уморените дни
и да носиш с усмивка прикрита тъга.
Да отваряш душата си в всеки момент, ...
423
2
4
Когато очите ти търсят Съдбата,
а тя се е скрила в поредния миг.
Когато се питаш дали в тишината
сърцето отвръща с безшумния вик.
Когато от търсене мислите стенат, ...
а тя се е скрила в поредния миг.
Когато се питаш дали в тишината
сърцето отвръща с безшумния вик.
Когато от търсене мислите стенат, ...
480
1
5
Усещам те, във мен си тук сега.
По устните ми дебнеща целувка.
Дали си тръгвал някога, не знам.
Годините изтриват всяка стъпка.
Но не и дълбините на кръвта, ...
По устните ми дебнеща целувка.
Дали си тръгвал някога, не знам.
Годините изтриват всяка стъпка.
Но не и дълбините на кръвта, ...
460
1
5
Когато любовта умре насилена,
някъде в пространството умира една звезда.
Между безкрая и нищото.
Умира, поглъщайки цялата енергия в себе си.
Всички несбъднати мечти, ...
някъде в пространството умира една звезда.
Между безкрая и нищото.
Умира, поглъщайки цялата енергия в себе си.
Всички несбъднати мечти, ...
389
2
Защо да те помня, кажи ми?
Защо да се губя в сълзи?
Жигосах се с твоето име
дълбоко в душата... с игли.
И търкам, до кръв и до кости, ...
Защо да се губя в сълзи?
Жигосах се с твоето име
дълбоко в душата... с игли.
И търкам, до кръв и до кости, ...
843
1
4
Разтворена в твоите думи
аз вече не търся значения.
Изгубена в зимната шума
заспивам изгарящо-ледена.
Студът е реално завръщане, ...
аз вече не търся значения.
Изгубена в зимната шума
заспивам изгарящо-ледена.
Студът е реално завръщане, ...
884
8
Аз те чакам, но тебе те няма.
Колко пъти? Кажи! Докога?
Всяка мисъл е белег от рана,
всеки спомен – жестока съдба.
Нямам вече мечти и надежда, ...
Колко пъти? Кажи! Докога?
Всяка мисъл е белег от рана,
всеки спомен – жестока съдба.
Нямам вече мечти и надежда, ...
614
7
Ти мълчиш. Ти винаги мълчиш.
Ах, как се уморихме от мълчание!
Аз виждам, че с очите си крещиш,
макар да сме на вечност разстояние.
И молиш ме да дойда, но сама. ...
Ах, как се уморихме от мълчание!
Аз виждам, че с очите си крещиш,
макар да сме на вечност разстояние.
И молиш ме да дойда, но сама. ...
489
Не! Ти не знаеш за мен.
Ти не знаеш как пари душата ми.
Ще изригна в един ясен ден
и ще тръгна да търся ръката ти.
Завържи ме, за да не тека ...
Ти не знаеш как пари душата ми.
Ще изригна в един ясен ден
и ще тръгна да търся ръката ти.
Завържи ме, за да не тека ...
560
1
4
Аз можех да съм много по-различна.
По-дива и разкъсваща дори.
Но ето, че реших да те обичам
безмълвна и увита в тишини.
Аз можех да ти нося небосвода ...
По-дива и разкъсваща дори.
Но ето, че реших да те обичам
безмълвна и увита в тишини.
Аз можех да ти нося небосвода ...
511
4
Заровена съм в твоите очи.В кутия, обкована със желязо.Не казвай нищо! Просто замълчи!Любов не се лекува със омраза.
Ще легна тихо в празния ковчег.По стъпките ще знам, че ми гостуваш.Не мога да си тръгна. Накъде?Навсякъде си моята присъда.
Понякога отляво ще боли,а ти ще си далече в небосвода.Не по ...
Ще легна тихо в празния ковчег.По стъпките ще знам, че ми гостуваш.Не мога да си тръгна. Накъде?Навсякъде си моята присъда.
Понякога отляво ще боли,а ти ще си далече в небосвода.Не по ...
631
7
Празно е... празно и тихо,когато душата те чака.Защо ли очаквам да стигнешпоследната спирка на влака?Да дойдеш задъхан в мъглите,с последната глътка надеждаи тихо да шепнеш “Обичам те”изгубен сред облаци нежност.А аз да се стичам в ръцете ти -безсилна, безстрашна и пряма,да няма стени пред очите ни, ...
555
3
Усещам те... във полъха на вятъра,
в лъчите на залязващото слънце -
насила разделените приятели
в душите си не могат да са чужди.
Прощавам ти. За думите. За тихото. ...
в лъчите на залязващото слънце -
насила разделените приятели
в душите си не могат да са чужди.
Прощавам ти. За думите. За тихото. ...
490
1
Аз някак си ще си отида,
и някак си ще продължа,
във някой някак ще се влюбя,
душата си ще премълча,
ще скривам огнените стъпки – ...
и някак си ще продължа,
във някой някак ще се влюбя,
душата си ще премълча,
ще скривам огнените стъпки – ...
597
2
Доволен ли си?
Всичко доуби.
Аз нямам вече сили да възкръсна.
Отиваш си.
С двореца от скали ...
Всичко доуби.
Аз нямам вече сили да възкръсна.
Отиваш си.
С двореца от скали ...
564
4
Изнасилваш ме. С мълчание. Сега.На пръсти стъпваш. Някъде в сърцето ми.Но аз мълча. Удържам твоя гняв.Тръгни си! Със вина. Като престъпник.
Върни ми всички нощи. И сълзи!Аз може би тогава ще допусна.Да влезеш. Да ме вземеш. Да простиш.За грешките от много благочестие.
Но ти мълчиш. Ти винаги мълчиш. ...
Върни ми всички нощи. И сълзи!Аз може би тогава ще допусна.Да влезеш. Да ме вземеш. Да простиш.За грешките от много благочестие.
Но ти мълчиш. Ти винаги мълчиш. ...
729
3
Едно момиче може да простиза грешките, направени без нежност,за думи – премълчаните дори,за всичките несбъднати копнежи.
Едно момиче може да скърбиза лятото в студената си зима,за хората, облечени в мечтии грубите двуличници без име.
Едно момиче може да дадедушата си и вярата си дажена някой, който ...
Едно момиче може да скърбиза лятото в студената си зима,за хората, облечени в мечтии грубите двуличници без име.
Едно момиче може да дадедушата си и вярата си дажена някой, който ...
503
3
Знаеш ли кои са най-тежките сълзи – не онези крещящите, гърчещи се, молещи, искащи… а другите - тихите, залостени в затвора на две очи. Сълзите, които нямат право да говорят. Те болят най-много, и те са най-истински, защото в тях е побран целият ти свят. В тях се разпръсква душата на милиони малки к ...
752
2
Кога ли се превърнах във жена?
След кървавите нощи, онемяла,
прерязала душата си сама -
си дадох някак новото начало.
И раните ми вече не болят, ...
След кървавите нощи, онемяла,
прерязала душата си сама -
си дадох някак новото начало.
И раните ми вече не болят, ...
596
2
Разтварям се в очите ти сега –
поемай ме, по малко и на глътки.
Вселената е в твоята ръка,
а истината – в меките ти стъпки.
Притихнала съм с нашите мечти, ...
поемай ме, по малко и на глътки.
Вселената е в твоята ръка,
а истината – в меките ти стъпки.
Притихнала съм с нашите мечти, ...
589
1
4
Когато свършат думите,
започва Любовта.
И Раздялата.
И Щастието – на ръба на една дефиниция.
Дефинираш ли го, си отива. ...
започва Любовта.
И Раздялата.
И Щастието – на ръба на една дефиниция.
Дефинираш ли го, си отива. ...
615
Никой не знае изцяло коя съм,
никой не вижда следите във мен.
Само фасада от огън и пясък
слага живота ми ден подир ден.
Никой не знае какво ме разтърсва, ...
никой не вижда следите във мен.
Само фасада от огън и пясък
слага живота ми ден подир ден.
Никой не знае какво ме разтърсва, ...
546
6
Ако съм сама – и ти ще бъдеш.Ако плача – ти ще се виниш.Ако съм добра – ще те изгубя.Ако те отхвърля – ще боли.
Ако съм ранена – ще ме риташ.Ако пък съм силна – ще пълзиш.Ако те намеря – ще избягаш.Ако си отида – ще рушиш.
Ако те забравя – ще ме помниш.Ако те застрелям – ще кървиш.Ако те спася – ще ...
Ако съм ранена – ще ме риташ.Ако пък съм силна – ще пълзиш.Ако те намеря – ще избягаш.Ако си отида – ще рушиш.
Ако те забравя – ще ме помниш.Ако те застрелям – ще кървиш.Ако те спася – ще ...
401
2
Ръба на скалата...
поглеждам,
мълча,
птиците шепнат молитви в гората.
Крайна съм, ...
поглеждам,
мълча,
птиците шепнат молитви в гората.
Крайна съм, ...
552
4
Не е нищо ново, разделихме се -
колко пъти вече, аз не зная.
Уча се от удари през пръстите,
стенеща пред портите на Рая.
Уча се на радост и търпение, ...
колко пъти вече, аз не зная.
Уча се от удари през пръстите,
стенеща пред портите на Рая.
Уча се на радост и търпение, ...
1074
1
13
Пътеките си в сънища сънуваш.Очите му те следват във нощта.Печелейки ще трябва да загубиш –понякога дори и същността.
Посоките са много и неясни,промяната е утре, не преди.Когато на душата и е тясно –дали ще се реши да полети?
Рушиш се и от нищо се създавашсъс вярата, че той ще стане прах,че може да ...
Посоките са много и неясни,промяната е утре, не преди.Когато на душата и е тясно –дали ще се реши да полети?
Рушиш се и от нищо се създавашсъс вярата, че той ще стане прах,че може да ...
619
7
“Илюзия” нарече любовта ми -
зная, мили, трябваше така,
избор между плевели и тръни
ражда само болка и тъга.
Розите отдавна прецъфтяха, ...
зная, мили, трябваше така,
избор между плевели и тръни
ражда само болка и тъга.
Розите отдавна прецъфтяха, ...
531
3
Боли ме, като куче ме боли.Не вия, но очите ми са празни,а волята неистово ръмжии хапе по сърцето ти с омраза.
Остави ме отново на дъждаприсвила в отчаяние опашка.Не мога и не мога да умра -прегръщаме се тихо със паважа.
От лапите ми текват струйки кръв -тичах със години да те стигна,но някак по мъч ...
Остави ме отново на дъждаприсвила в отчаяние опашка.Не мога и не мога да умра -прегръщаме се тихо със паважа.
От лапите ми текват струйки кръв -тичах със години да те стигна,но някак по мъч ...
668
8
Аз исках всяка среща да е нашас целувките на хиляди звездизагърнати в притихналата вечербез капчица тревога да заспим.
Аз исках всяка дума да е пламък,родена във вулканите сълза –разтапяща застиналия камъкпред дверите на твоята душа.
Аз исках всяка стъпка да е полетв помилвано от залеза небе,във хра ...
Аз исках всяка дума да е пламък,родена във вулканите сълза –разтапяща застиналия камъкпред дверите на твоята душа.
Аз исках всяка стъпка да е полетв помилвано от залеза небе,във хра ...
614
6
Плаче ми се... а сълзите не идват. Скрили са се някъде дълбоко в гърдите ми и не издават нито звук. Запасили са раничките си с малки парченца болка и са тръгнали на път. Някъде далеч от мен, към някой друг, който ще си научи урока, ще разбере болката, ще я осмисли.
Колко години минаха? 6? Бъркам се ...
Колко години минаха? 6? Бъркам се ...
828
Остави ли ми мъничко душа?Ти знаеш, че аз не искам много.Нахраних се и с малката троха,отронена от мислите за сбогом.
Остана ли ни мъничко любов?Колкото със теб да оцелеем?Изтрихме ли предишните “Ако...”,в сегашното пълзим или живеем?
Остави ли ми малко красота?Онази, от дълбокото в душата.Аз няма д ...
Остана ли ни мъничко любов?Колкото със теб да оцелеем?Изтрихме ли предишните “Ако...”,в сегашното пълзим или живеем?
Остави ли ми малко красота?Онази, от дълбокото в душата.Аз няма д ...
431
5
Казват, че времето лекува. Може би, лекува повърхностните рани. Онези одрасквания по кожата и мислите... Но какво става със счупените кости, скъсаните връзки, разтегнатите сухожилия? Повече време. А когато цялата ти същност е разполовена, и от раната тече не кръв, а любов? Когато принадлежиш на себе ...
4160
5
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
