Обичам те.
В събуждането на зората,
в росата по зелената трева,
във ручея, роден от планината,
в забързания ход на вечността.
Обичам те.
В отминалата есенна позлата,
във вятъра целуващ вечерта,
във чайката, кръжаща над водата,
във пръските студени на дъжда.
Обичам те.
С усмивката на идващото утре,
с ръката вплела моята ръка,
с очите ти – два фара в тъмнината.
Обичам те - със тяло и душа.
© Ирена Иванова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
