Обичам те.
В събуждането на зората,
в росата по зелената трева,
във ручея, роден от планината,
в забързания ход на вечността.
Обичам те.
В отминалата есенна позлата,
във вятъра целуващ вечерта,
във чайката, кръжаща над водата,
във пръските студени на дъжда.
Обичам те.
С усмивката на идващото утре,
с ръката вплела моята ръка,
с очите ти – два фара в тъмнината.
Обичам те - със тяло и душа.
© Ирена Иванова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
