Обичам те
Обичам те, каквато и да си...
Човек се ражда грешен и такъв умира.
Понякога не спира да вали...
Душите ни без чувствата изгниват.
Обичам те... съблечена до сън,
без онзи грим от грижи и заблуди,
забързана по женския си път...
и ако вярваш, че сме просто луди.
Обичам те... със ежедневен тон,
харесвам те заоблено различно.
Животът е безумен фейлетон –
намиране чрез другия – до всичко.
Обичам те... като тъй нежен кръст,
на който ще съм разпнат сто живота
и нека в мене страстите кървят –
усмивката ти води към Голгота.
Обичам те... каквато си, жена...
Без твоята любов за миг умирам.
И искам да ми бъдеш светлина...
Душата ти е като теб красива.
© Михаил Цветански All rights reserved.
