May 13, 2006, 9:26 PM

обичам те ...

  Poetry
1.4K 0 2

Вече няма значение дали те обичам...

                                         Но така е... никога не ще отричам!

Знам... едва ли те вълнува...

Че дори животът ми колкото теб не струва!

 

Не ме поглеждай, не желая!

Не се обръщай с думите лъжливи!

Ще те обичам аз до края...

Но ти забрави наште мигове щастливи!

 

Не ще се върнеш повече, това го зная!

Животът си трябва аз да подредя!

Без теб всичко продължава.

Кога ли туй ще разбера?!?

 

Не ме мрази ... аз теб не искам да намразя.

Дори след всичките сълзи...

Обичам те никога не ще забравя...

И сърцето винаги ще ме боли!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веситу Янчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво, много тъжно и много истинско... Продълйаваи напред!
  • Да .. наистина изразява чувствата ми ... радвам се че ви хареса

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...