„Обичам те!“ - Колко тежи и как нещо тягостно пари когато мислено сещам се за теб.

„Обичам те!“ – Отдавна забравени думи, които бавно, кънтейки слизат

по стълбата на моята светла душа, а ехото глухо и сляпо повтаря техните вопли.

„Обичам те!“ – думи отдавна изгубили своята сила и смисъл, облечени в сивите краски на моите дни. Лек привкус по моите устни нашепва този страшен, горчив и тъжен рефрен.

„Обичам те!“ –Звучи толкова близо, а всъщност още по недостижимо. Сякаш не миг на споделено щастие, а цяла вечност на лутане.

Отказал да търси и чака, поел по пътя си сам, аз неистово исках да зърна макар и за миг твоето истинско аз. Готов да простя и забравя, вкопчил се в този кошмар, аз исках да те посрещна, почувствал се цял и разбран.

Години ще минат и ехото в мен ще заспи, а може би времето ще ме промени. Но спомени винаги ще ме следват, шептейки тихичко "да" и нежното твое "Обичам те!".