Jan 27, 2007, 2:06 AM

Обичам те, Бабче...

  Poetry
1.2K 1 2
Пях ти песен.
Ти ми прости.
Изходът не бе лесен,
но вече не те боли.
Каза, че ме обичаш.
Аз галех те нежно.
Без думи да изричаш,
разбрах за обичта ти безбрежна.
Пуснах те аз.
И ти си отиде.
Но споменът ми за нас
във мен е зазидан.
Спи спокойно своя сън.
Вечно ще живееш в мен.
За теб е тъжното време навън,
за теб ще мисля всеки нов ден.


                                                     ЛЕК ПЪТ, БАБО!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Терзийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...