Jan 27, 2007, 2:06 AM

Обичам те, Бабче...

  Poetry
1.2K 1 2
Пях ти песен.
Ти ми прости.
Изходът не бе лесен,
но вече не те боли.
Каза, че ме обичаш.
Аз галех те нежно.
Без думи да изричаш,
разбрах за обичта ти безбрежна.
Пуснах те аз.
И ти си отиде.
Но споменът ми за нас
във мен е зазидан.
Спи спокойно своя сън.
Вечно ще живееш в мен.
За теб е тъжното време навън,
за теб ще мисля всеки нов ден.


                                                     ЛЕК ПЪТ, БАБО!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Терзийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...