Обичам тебе, моя младост!
Преплетена в невинност страст,
лед с отблясъци на огън,
твоята робиня с власт,
твоето здравей и сбогом.
Дявол с душа на ангел,
криещ в очите злато,
сини небеса безкрайни,
в устните напъпил грях.
Цяла от наивност изтъкана
с тънки нишки от любов и доброта,
от злоба, жлъч по мене няма
нито отпечатък, ни една следа.
В себе си събрала красотата
на лятно утро и на зимен ден,
защото още вярвам в чудесата.
Има ли и други като мен?
Слънчев лъч от зимното небе,
нежност, скрита в очите...
не съм жена, не съм дете...
От мен нали не се боите?
Бог ме е създал щастлива,
вътре в мене скрил е радост...
С любовта откривам, че съм жива...
Обичам тебе, моя младост!
© Или Дадарова All rights reserved.
