ОБИЧАМ ВЯТЪР ДА МЕ ГАЛИ
”Слез от крушата, синко!” – баба ми ме вика.
Слизайки в долната земя сред съня на Ламята.
В съня (съня) на Ламята! Стели се – вода
е набъбнала в очите. Ха, да ме прежали!
Ха, да ме утеши отминалата земя.
”Отсрами се, момче!” – вятъра припява!
Мразя мравешкото, правешкото в нас.
Някой ми вика махни се от чуждата пазва.
Не е ли това момичето дето се прегърби
(прегърби) преди да я направя жена?!
”Слез от себе си, синко!” – внучката ми вика. ...