20.07.2005 г., 9:44

ОБИЧАМ ВЯТЪР ДА МЕ ГАЛИ

1.1K 0 0

ОБИЧАМ ВЯТЪР ДА МЕ ГАЛИ

”Слез от крушата, синко!” – баба ми ме вика.
Слизайки в долната земя сред съня на Ламята.
В съня (съня) на Ламята! Стели се – вода
е набъбнала в очите. Ха, да ме прежали!
Ха, да ме утеши отминалата земя.

”Отсрами се, момче!” – вятъра припява!
Мразя мравешкото, правешкото в нас.
Някой ми вика махни се от чуждата пазва.
Не е ли това момичето дето се прегърби
(прегърби) преди да я направя жена?!

”Слез от себе си, синко!” – внучката ми вика.
С вирнато носле най-после успях (успях)
да преборя Ламята. Ех, Ламята дето ме обича.
Яздейки самотно от Тук до Морския бряг
Аз виждам смутолевица. И снощния – мрак.

Обичам вятър да ме гали. Галещо дете,
ме оглежда. Изболо очите на всички измами
ми помага (помага ми) да се изпотя.
Мирише българското свърталище. Три води
измиват очите ми. Третата – още ме боли.

© Марин Лазаров

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Лазаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...