Aug 11, 2012, 2:30 PM

Обирам си крушите

  Poetry
1.2K 0 12

На босо ме стягат терлиците

и чакам да цъфнат налъмите.

Омешах брашното със триците,

броя си напролет маймуните.


 

Подковавам си сръчно жабите...

Много бебета - хилави баби.

Не питам царя, ни пъдарите,

че ми писна от ангели слаби.

 

Лудия в лудост нека се поти -

три пъти режа и пак е късо.

Нека залудо друг да работи -

скрих си Михаля - сам да се търси.


Бих си даже магарето куцо,

ама самарът е дървен и твърд.

За преобърнатите каруци

Неволята чертае равен път.


Крива ракета в орбита крива.

Вече никой не пее "Катюша".

Аз си ожънах правата нива

и сега си обирам крушите.


 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това, че е насечено, стегнато, рязко - просто има градус. И диша горещо. Какъв рап?
  • Отново Поезия! Да се чудиш как метафорите се търкалят като зрели круши в обятията на четящия. Да броиш маймуните напролет си е живо предизвикателство. Много е хубаво!
    Хубав стил...на мен ми идва да го кръстя - накуцващ, заради магарето.
    Нека се множат творбите ви, Поете! Все такива прекрасно неразбираеми, ръбести и добре написани!
  • !!!*
  • Веско, не се дразня, и аз изказвам мнение, коментирай си, нали за това е коментарното поле
    Антоане, прав си - имам гъз, но, както казват американците, имам и топки, ако схващаш, с онази си част от тялото, която все още не се е сляла с другата, която така поетично си цитирал в коментара си...
    Аман от търсачи на ниски трибуни
  • Митко, знам какво говоря, не слагай диагнози! Заприлича ми на текст за рап, и колкото повече го чета, повече ми заприличва. Нещо против? Казвам си мнението. Но щом се дразниш няма повече!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...