11.08.2012 г., 14:30

Обирам си крушите

1.2K 0 12

На босо ме стягат терлиците

и чакам да цъфнат налъмите.

Омешах брашното със триците,

броя си напролет маймуните.


 

Подковавам си сръчно жабите...

Много бебета - хилави баби.

Не питам царя, ни пъдарите,

че ми писна от ангели слаби.

 

Лудия в лудост нека се поти -

три пъти режа и пак е късо.

Нека залудо друг да работи -

скрих си Михаля - сам да се търси.


Бих си даже магарето куцо,

ама самарът е дървен и твърд.

За преобърнатите каруци

Неволята чертае равен път.


Крива ракета в орбита крива.

Вече никой не пее "Катюша".

Аз си ожънах правата нива

и сега си обирам крушите.


 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това, че е насечено, стегнато, рязко - просто има градус. И диша горещо. Какъв рап?
  • Отново Поезия! Да се чудиш как метафорите се търкалят като зрели круши в обятията на четящия. Да броиш маймуните напролет си е живо предизвикателство. Много е хубаво!
    Хубав стил...на мен ми идва да го кръстя - накуцващ, заради магарето.
    Нека се множат творбите ви, Поете! Все такива прекрасно неразбираеми, ръбести и добре написани!
  • !!!*
  • Веско, не се дразня, и аз изказвам мнение, коментирай си, нали за това е коментарното поле
    Антоане, прав си - имам гъз, но, както казват американците, имам и топки, ако схващаш, с онази си част от тялото, която все още не се е сляла с другата, която така поетично си цитирал в коментара си...
    Аман от търсачи на ниски трибуни
  • Митко, знам какво говоря, не слагай диагнози! Заприлича ми на текст за рап, и колкото повече го чета, повече ми заприличва. Нещо против? Казвам си мнението. Но щом се дразниш няма повече!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...