Облечени с вина.
Боли ли? Сигурно. Недей отрича!
Все още ни е рано за лекуване.
Ще мине време. Пак ще се обичаме,
но нека първо се преболедуваме...
Сълзѝ ли? Не ридай! Защо да плачем?
Защо, като не се усмихвахме от радост?!..
Една любов какво ли значи,
щом все горчала е на вместо сладост?..
Поне един е покривът ни още.
(Голяма работа, че сме в отделни стаи).
Сега сънят ти е добър ли, нощем?
А моят не е. Мъчен. Краткотраен...
Но нищо. Тъй ни е написано.
Жени, от кол и от въже ли сте?
Не вярвам аз. За мене си единствена.
Мъжете сме от онзи дол със дрѐнките.
А как ми се прииска да е приказка.
От тези лошите. С фатален край.
И после да се смеем, как в действителност,
прегърнати си пием чаят...
Е, сипвай по едно! Последно е.
Или ще си простим след алкохола?
Не знам, но мисля за нередно -
облечени с вината, да сме голи...
Стихопат.
(DannyDiester)
© Данаил Антонов All rights reserved.
