И днес, когато вече теб те няма,
разбирам колко много те обичам
и чувствата ми се превръщат в ято
преследващи ме птици.
И днес не смея вече да те търся,
преди не те ревнувах, нито пазих,
за тебе не проливах сълзи,
не те и забелязвах.
До днес! Но съм отново влюбен,
като мъничко дете.
Как може тебе да загубя
и да се влюбя тъкмо в теб...
© Димитър Димчев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
