Обречен "дует" (съавторско)
Обречен "дует"
(съавторско)
И тази сутрин аз... във теб се будя.
Така приятно мрачно е във твойта кожа...
И аз така те искам и... се чудя:
не мога да те имам, а всъщност никой май не може...
И тази вечер... те изпращам в мрака...
Притихнала сълза гърдите мъжки пак гори...
И искам с теб... ала не може...
защото вече имаш дом, но наш не е, уви!...
Боли ме вече... мога само да отричам...
И пак се питам - кой ли съм от двамата?
Лъжа е, ако кажа, че не те обичам,
ала "обичам те" не мога... там е драмата!...
Недей ме пита вътре в мен защо боли...
Защото толкоз страшни ще са думите...
Открих те... за да те загубя...
и вече в мене не останаха сълзи...
Във мен си вече ти... и мисля, късно стана вече -
не съм те хванал, а не мога да те пусна...
Тъй близо те усещам, а си тъй далече!
И чакам само да ме свари ориста ми гнусна.
Не ме моли съдбата твоя да решавам,
защото вече чувствам се обречена.
И себе си, и тебе да обричам на падение...
не мога... а не искам да те пускам...
„Обречен”... просто друга дума няма!
Затворен съм във образа пленяващ, твой
и чакам пак да дойде болката, неописуемо голяма -
в падението си аз пак да съм герой.
Захвърли ме морето на гърдите твои,
като отломка - никому ненужна...
Но пак ще понеса на вечерта товара...
и пак при нея мълчаливо ще те пусна...
А аз от тебе имам нужда само -
да те докосна... да те притисна до задуха...
И нежно да положа аз глава на твойто рамо,
за да запълниш в мене тази дупка куха...
И знам, че блудница ще ме наричат сигурно...
Ще хвърлят камъни по мене - остри...
И пак ще съм готова аз за тебе
да премълчавам толкова въпроси...
Каквато и да си... ще бъдеш моя вечно -
така залъгвам се аз всеки божи ден...
А някой ден и мислите ти – в бяло млечно
ще се пречистят, докато си с мен.
Не ме моли да казвам нищо повече...
Защото утре сутрин пак ще съм със теб...
Ще се затвори раната сърдечна,
за да боли отново... всеки бъден ден...
Имам удоволствието да ви представя първата си съавторска творба! Публикувам я при моите собствени творби, поради факта, че съавторът пожела стихотворението ни да има именно тази съдба.
Да напишем този стих ни провокира болезнената, но истинска история на реални хора... Ние просто я претворихме в стихове. А какво се е получило като резултат - ще кажете вие!
Благодаря ти!
От свое име и от името на съавтора пожелавам на прототипите на нашите лирически герои един ден да намерят покой в Обречения си дует...
© Елмира Митева All rights reserved.
