Jan 24, 2021, 7:23 PM

Обречена любов

  Poetry » Love
466 1 2

Обречена любов

 

Когато тръгна си от този свят

за мен едва ли някой ще тъжи?

Дали ще бъда стар или пък млад

това Съдбата само ще реши!

 

За времето което изживях

аз нищо в себе си не промених!

Дори и да се влюбя не успях!

Но обичта с пари не замених!

 

Обичах страстно, лудо, от сърце!

До болка аз обичах със душата!

Но любовта от мене те отне

когато ти си тръгна в тъмнината!

 

Аз помня тази нощ, и ме боли!

Едва ли някога ще я забравя?

Плаках, плаках с истински сълзи,

ала не можех нищо да направя!

 

Сега ще съм във по-добрия свят.

Ти не плачи! Постой със свещ в ръката!

В една пътека двама щом вървят,

пред тях безсилна е дори съдбата!

 

 

23.01.2021 г.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...