Обреченост
Далеч ли отивам, назад ли се връщам,
къде съм - дори не личи...
Жадувам за ласки, а хули прегръщам
и плача със сухи очи...
От тебе ли бягам, към тебе ли тичам -
кое е? Не питай - не знам!
Безкрай ли те мразя, или пък обичам?
Говоря, а вечно съм ням...
Опитах се даже без теб да живея,
но сломен пак застанах пред този твой праг...
Стоя пред вратата, да чукам не смея -
ще отвори приятел, а може би враг?
Викат ме толкоз различни посоки,
лунна пътека дори ме зове...
Ти даде ми избор - простори широки!
И пътя ми даде. Но крачките - взе!
Защо пак да тръгвам, щом знам - ще се върна...
Крещя и се моля - туй има ли край?!
А ти със ехидна насмешка отвърна:
"Ела в моя ад! Той твой ще е рай!"
© Калин Пантов All rights reserved.
