Dec 14, 2006, 12:55 PM

ОБРИЧАМ СЕ НА ТЕБ...

  Poetry
1.3K 0 20
Обричам се на теб...


Родих се с пролетния вятър във ръцете ти,
проплаках с писъка на бурите гръмовни,
от златни нишки слънцето венец оплете ми,
облече ме в невинност - капчици дъждовни.

И с лятото разцъфнах - свежа теменуга,
очите свела срамежливо към пръстта,
но ето - даде ми криле на пеперуда -
да литна волно към високи небеса...

С настъпващата есен - вече помъдряла,
на рамото ти скланям влюбено глава...
прелиствам мисли - пламнала жарава -
два въглена със наште имена...

А зимата, сковала в облаци небето,
не ще отнеме огъня, горящ във нас -
през всичките сезони твое е сърцето -
на теб обричам се... до сетния си час!


08.09.2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Шутева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасен стих!Пожелавам ти от все сърце такава любов!
    Съществува-аз я имам вече 24 години!
  • Много ми хареса!
  • Прекрасно е мила и съвършенно, безмълвна ме остави тази сила и категоричност в усещанията.
    Чистота и яснота, кристално изразено.

    Поздрав и усмивка Гери.
  • Много вълнуваш със своите стихове! Бъди много, много щастлива!
  • Дали наистина съществува такава обич- аз лично не вярвам, но щом казваш... Стихът е брилянтен...

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...