Родих се с пролетния вятър във ръцете ти, проплаках с писъка на бурите гръмовни, от златни нишки слънцето венец оплете ми, облече ме в невинност - капчици дъждовни.
И с лятото разцъфнах - свежа теменуга, очите свела срамежливо към пръстта, но ето - даде ми криле на пеперуда - да литна волно към високи небеса...
С настъпващата есен - вече помъдряла, на рамото ти скланям влюбено глава... прелиствам мисли - пламнала жарава - два въглена със наште имена...
А зимата, сковала в облаци небето, не ще отнеме огъня, горящ във нас - през всичките сезони твое е сърцето - на теб обричам се... до сетния си час!
*
*
Сезоните бележат с вятъра телата ни,
плътта порязват на Времето с бръснача,
но за копнежи, страсти, обичта в сърцата ни,
безсилни са и нищичко не значат...
*
Много силно и красиво стихотворение, Гери Браво! Много усмивки
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Съществува-аз я имам вече 24 години!